1 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
2 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
3 Защото Христос затова умря и оживя – да господствува и над мъртвите и над живите.
4 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
5 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
6 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
7 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това – никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
8 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
9 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
10 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
11 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
12 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
13 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
14 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
15 бре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
16 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
17 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
18 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
19 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.
20 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: – "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене".
21 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.
22 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.
23 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.