1 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня+. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.