1 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата*. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! Под сянката но Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвовете; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 Мрежи приготви за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред тия. (Села).
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а ще славословя.
8 Събуди се, душе моя+; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.