Bible·textarchiv
137

1 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Read in another translation
DE Lutherbibel 1912 An den Wassern zu Babel saßen wir und weinten, wenn wir an Zion gedachten. EN World English Bible1997 By the rivers of Babylon, there we sat down. Yes, we wept, when we remembered Zion. FR Traduction de Louis Segond 1910 Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.