1 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си*
2 Събуди се псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност стига до облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сикхот;
8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми, На Едом ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.