1 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
2 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.
3 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.
4 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.
5 Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; упазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
6 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
7 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.
8 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
9 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да го попита: Ти Кой си? понеже знаеха че е Господ).
10 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
11 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
12 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
15 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
16 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
17 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
18 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
19 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
20 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
21 А сега ида при тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
22 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
23 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено каменно настлание, а по еврейски, Гавата.
24 И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
25 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.
26 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
27 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.
28 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
29 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
30 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
31 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
32 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:_– +Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле+:
33 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
34 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.
35 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
36 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
37 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
38 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.
39 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
40 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
41 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.