1 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат;
2 А Пилат, като чу тая дума още повече се уплаши.
3 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
4 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.
5 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
6 И като им рече това, остана си в Галилея.
7 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
8 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
11 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
12 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
13 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?
14 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.
15 за грях, защото не вярвате в Мене;
16 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.
17 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).
18 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.
19 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
20 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.
21 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
22 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
23 когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
24 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
25 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
26 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
27 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
28 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
29 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.
30 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз упазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
31 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;
32 И всичко Мое е Твое, Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.
33 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.
34 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?
35 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
37 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
38 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
39 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
40 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и омий се. И тъй отидох, и като се омих прогледах.
41 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
42 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
43 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
44 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
45 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.
46 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.
47 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.
48 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
49 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?
50 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
51 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
52 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.
53 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
54 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
55 Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
56 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
57 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
58 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
59 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,