1 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
2 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?
3 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в amp;iacэяяя
4 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
7 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!
8 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
9 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
10 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
11 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
12 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
13 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
14 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
15 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
16 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касатаl$FГръцки: Торбичката или, кутийката. вземаше от това, което пускаха в нея.А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касатаl$FГръцки: Торбичката или, кутийката. вземаше от това, което пускаха в нея.
17 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
18 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
19 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
20 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
21 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те упазиха Твоето слово.
22 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
23 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.
24 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
25 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.
26 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
27 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
28 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешенl$FИли: невинен. нека пръв хвърли камък на нея.Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешенl$FИли: невинен. нека пръв хвърли камък на нея.
29 и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, оми се, и дойде прогледнал.
30 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
31 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
32 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
33 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
34 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.
35 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
36 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
37 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;
38 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.
39 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
40 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
41 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.
42 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
43 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
44 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
45 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли е този, който седеше и просеше?
46 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
47 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
48 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
49 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене.
50 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.
51 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
52 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
53 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.