Bible·textarchiv
14

1 Един от слугите на първосaacэяяя‚Един от слугите на първосaacэяяя‚

2 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

3 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

4 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

5 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

6 Те не разбраха, че им говореше за Отца.

7 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

8 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

9 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

10 Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

11 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

12 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

13 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало. ГЛАВА 16

14 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

15 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

16 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

17 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

18 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

19 Затова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

20 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

21 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

22 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

23 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

24 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

25 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

26 Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали загдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

27 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

30 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

31 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Read in another translation