1 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
2 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
3 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
4 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
5 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
6 Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
7 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
8 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
9 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
10 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
11 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защо не просите
12 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
13 Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
14 Или мислите,че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?
15 Но Той дава една голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".
16 И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.
17 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи.
18 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.