1 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
2 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
3 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
4 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
5 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
6 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
7 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
8 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
9 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
10 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
11 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
12 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
13 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
14 – без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но уприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.
15 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
16 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
17 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
18 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
19 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия – тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
20 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;