1 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;
2 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
3 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
4 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
5 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
6 докато се казва: – "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението".
7 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
8 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
9 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
10 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
11 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
12 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
13 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: – "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
14 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
15 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".
16 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,
17 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".
18 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
19 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )