1 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
2 якога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
3 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
4 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
5 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
6 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
7 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
8 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
9 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
10 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
11 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
12 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
13 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
14 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
15 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.
16 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
17 (защото с вярване ходим, а не с виждане).
18 – понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.