1 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
2 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
3 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
4 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
5 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
6 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
7 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
8 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
9 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
10 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
11 Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
12 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърдцето.
13 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
14 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
15 Който ни направи способни като служители на един нов завет, – не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
16 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,