1 Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.
2 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
3 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,
4 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
5 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
6 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;
7 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
8 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
9 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
10 Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
11 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?
12 Защото вие сте нашата слава и радост.
13 Затова когато не можахме вече да търпим намерихме за добре да останем сами в Атина;
14 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,
15 та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.
16 Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.
17 И по тая причина, когато не можах да търпя, пратих да узнаят за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.
18 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
19 тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;