1 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и безчестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
2 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,
3 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. –
4 но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв нито да ядете заедно.
5 Защото, каква работа имам да съдя вънкашни човеци? Не съдите ли вие вътрешните.
6 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
7 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
8 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най малките работи?
9 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
10 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
11 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
12 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
13 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре не бъдете ограбени?