1 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
2 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
3 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодато, която беше с мене.
4 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
5 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
6 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
7 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;
8 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
9 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.
10 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
11 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
12 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.
13 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
14 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
15 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;
16 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
17 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
18 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
19 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
20 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
21 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?
22 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
23 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
24 Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
25 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".
26 Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
27 Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
28 Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.
29 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
30 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
31 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
32 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.
33 Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
34 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
35 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
36 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
37 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
38 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
39 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
40 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
41 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
42 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.
43 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
44 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
45 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
46 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
47 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
48 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
49 но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.
50 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.
51 А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.
52 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
53 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
54 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
55 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);
56 а може би да поостана при вас, или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.
57 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.