1 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
2 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
3 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
4 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
5 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
6 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
7 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
8 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
9 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
10 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
11 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
12 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
13 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
14 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
15 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
16 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
17 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
18 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
19 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
20 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта си.
21 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, –
22 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
23 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
24 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
25 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
26 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
27 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
28 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
29 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
30 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
31 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
32 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
33 Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.